с(Л)еденето в Интернет

Всички са против сЛеденето в Интернет. Аз също съм против, но съм и против сЕденето в Интернет. Против съм някакви хора да „влизат” в Интернет, да „седят” в Интернет и след няколко часа да „излизат” от Интернет. Влизането и излизането мога да го преживея, макар че много се изкушавам да попитам през каква врата точно влизат и как излизат – сигурно си изтръгват LAN-картата отзад. Отзад на компютъра в смисъл.

Но сЕденето е друго нещо. То е, което ме очарова най-много. Седят, бе! Седят и чакат нещо да им падне, като най-любимите неща са:

1. Голи жени, повечко.

2. Някоя гневна статия срещу правителството, ДАНС, депутатите, някое министерство, президента, премиера, главния прокурор, ЕС, НАТО и т.н. След като я прочетат, цъкат с език, казват колко е вярно всичко това и как ще им е**т мамата на всички тия отгоре.

3. Някой форум или блог, където може анонимно да напсуват държавата с ник „nekazvam_koi_sam” или “gneven_i_besen” (приликите с действителни никове са случайни); ако трябва мейл, мислят фалшив и смятат, че са се скрили.

4. Нещо безплатно, най-добре някое филмче. Обикновено го дръпват от някой торент сайт, като веднага след това си изключват торент клиента, защото не им се занимава да сийдват.

Та това е сЕденето в Интернет – любимото хоби на нацията. И понеже всички го обичат, на протеста срещу сЛеденето нямаше много хора. Защото останалите седяха в Интернет.