Съветски войник, боядисан като Супермен, определено е интересно. Но също толкова интересни бяха коментарите на властта и на така наречените „общественици”, които побързаха да изтрият усмивката на Жокера. Техните реакции бяха невероятни комбинации от дълбока мъдрост и справедлив соц гняв, които ни показаха колко щастливи сме да имаме такива управляващи и общественици.
И понеже нищо не казва повече от директния цитат, ето го и него:
„50 години България е живяла в социализъм – ако някое поколение си мисли, че ще го изтрие с гумичка, това не е необходимо” – това бяха думите на министъра на културата Вежди Рашидов.
Да мислим ли не е необходимо, господин министър? Или да съставяме ясни изречения? Или да приемем възможността – миниатюрна, но все пак – изкуството да излезе от рамките на натюрморт с ябълки?
Не е необходимо, каза той. Толкоз. Който разбрал, разбрал.
Необходимо беше обаче цялата история да приключи с едно хубаво пролетно почистване, което струваше само 1000 лева. Нищо работа. Точно толкова, колкото премиерът започна да пести на месец, откакто спря пурите.
Така започна състезанието „Кой първи ще почисти паметника”. Надпреварата беше нечестно спечелена от форум „България – Русия“, които подло изпревариха многоуважаемата кметица г-жа Фандъкова, почиствайки паметника през нощта. Гадове.
Докато кметицата се накани да обяви конкурс за почистването и да намери някой братовчед да го спечели, ентусиастите от форум „България – Русия“ вече бяха хванали парцала. Е, не те самите, а фирма за почистване, която си заработи 1000 лева за няколко часа.
„Не приемам и не одобрявам действия през нощта за каквото и да било” – така коментира Фандъкова нощното почистване. И добави, че тя „няма нищо общо с каквито и да е „партизански действия“ през нощта – било то рисуване, било то почистване”.
Айде сега, ако може, госпожо кмет, да ми обясните какво е било лошото на партизанските действия през нощта. Защото, ако партизаните са били лоши, то тогава и съветската армия би трябвало да бъде квалифицирана като лоша. Все пак партизаните и Червената армия са били от една и съща страна на нещата. Или поне така учихме по история. Следователно, защо е лошо да се пребоядиса паметникът на лошата армия и защо е добре да се харчат пари за почистването му? Нещо логиката май ми убягва, но това сигурно е защото не разбирам как работи висшият разум на една кметица. (На това място мълча пет минути в знак на преклонение.)
Докато мозъкът на кметицата работеше с пълна пара, председателят на Форум „България – Русия“ Светлана Шаренкова се обясняваше защо е било необходимо да се почисти паметникът: „Има неща, които са неприкосновени, които не могат да се шаржират.“
Точно така. Има неща, които не могат да се шаржират, нито да се осмиват, нито да се критикуват, нито дори да се мисли за тях. Такива неща са партийният лидер, партийният секретар и мумията на Ленин. За тези неща никой никога не трябва да си прави шеги, иначе едни добри хора ще дойдат на вратата му и ще му обяснят, че така не бива. Не, чакайте. Това беше преди 50 години.
Е, сега вече и обществениците, и властта, и останалите любители на реда и чистотата могат да са спокойни. Съветската армия не е Супермен и паметникът е отново такъв, какъвто трябва да бъде един паметник – сив.
снимка: Ignat Ignev, чрез Wikimedia Commons