Кой е най-щастлив от хубавото време

Тази година не можем да се оплачем от студ, поне засега. Топлите есенни дни продължиха толкова дълго, че вече никой не се съмнява в реалността на глобалното затопляне.

Кой обаче е най-щастлив от топлото време в края на ноември? Мацките, които още си носят тънките блузки с голи рамене, ще каже някой. Или собствениците на кафенета, които имат маси само на открито.

И това ще са интересни предположения, обаче отговорът е друг.

За да ви го кажа, би било хубаво да имах снимка, но гледката се появи така внезапно, че нямаше как да вадя фотоапарат. А пък и бях на волана.

Действието се развива преди няколко дни на булевард „Сливница” в София. Малко преди разклона за „Банско шосе” и преди Метро. Там има нещо като мини гето, натъпкано с фургони, стари електроуреди и кал. В него живеят роми.

И в тези последни дни на сиромашко лято малки ромчета си играят там, покрай пътя. Едно от тях е клекнало и на мен ми отнема малко време, за да осъзная, че отдалече се белее дупето му и че детето просто ака. Край пътя. Докато другарчетата му тичат в калта около него.

А метнати на перилата на близкия мост се припичат пътеки и килими. Сушат се на слънцето. Използват последната есенна топлина. Все пак иде зима.

Та, това според мен са хората, които са най-щастливи от задържалото се топло време. Малкото акащо циганче и майка му, която е простряла пътеките да съхнат край булеварда, в мръсотията и шума на колите.