Президентските избори в САЩ са събитие, което винаги събира вниманието на света, и това важи с още по-голяма сила за вчерашния вот на американците, с който те посочиха Барак Обама за 44-ия президент страната.
Тъмнокож президент на една страна, където и през цивилизования 20 век не липсва дискриминация, е събитие само по себе си. Както казва Георги Данаилов, колкото и велика страна да е САЩ, тя има два големи гряха – избиването на индианците и робството.
Докарването от Африка до Америка през 19 век на чернокожи, на които са отречени човешките права заради расата им, започна поредица от сложни процеси. Заради чудовищната идея, че едно човешко същество може да бъде нечия собственост, в Америка се води Гражданска война, напредничавите идеи се сблъскаха със средновековните схващания. Но дори човешките жертви и формалното премахване на робството не бяха край на тази дълга и тъжна история.
20 век даде нови надежди. Тогава се появи Мартин Лутър Кинг, който имаше една мечта, и отново изглеждаше, че хората най-после са разбрали смисъла на равните права. И въпреки това сегрегацията, крайните мнения, разделянето на училища и автобуси за бели и черни показваха, че проблемът си стои. Да не говорим за това какво говори присъствието на организации като Ку-клукс клан, както и на съответните организации на чернокожите, които също съществуват.
Този фон е много важен за разбирането на онова, което се случва сега в Америка. Твърде скорошно е времето, когато чернокожите не са можели да се хранят в един и същ ресторант с бели, за да пренебрегнем значението на това минало. Няколко десетилетия след началото на борбата за граждански права на чернокожите един от тях стигна до най-високото място в държавата, която се смята за една от най-демократичните в света.
Това е събитие, което говори само по себе си. Без значение какви бяха предизборните обещания на Барак Обама и неговите политически и икономически позиции, фактът, че тези позиции бяха чути и не бяха оцветени заради расовата принадлежност на кандидата, е нещо много важно. Дискредитирани от последните войни и в плен на икономическата криза, САЩ все пак показаха, че демократичното мислене преобладава сред американските граждани, въпреки че и по време на предизборната кампания присъстваше въпросът с цвета на кожата на Обама.
Разбира се, точните причини за избора на американците не могат да се обобщят с две думи, те са предмет на цяло изследване. Не може да се каже дали това, че Обама е чернокож (технически мулат), е изиграло някаква роля в избора. Дали, както ни се иска да вярваме, цветът на кожата му е нямал никакво значение и избрани са били посланията му; или по някакъв начин това все пак е изиграло роля.
Без да се пренебрегват тези сложни причинно-следствени връзки, все пак за външния наблюдател изборът на Обама е именно това – доказателство, че може би се приближаваме към един по-добър свят, в който няма значение расовата, религиозна, етническа или каквато и да било принадлежност на човека, а имат значение неговите способности, ценности, идеи и воля да направи нещо. И когато този знак идва от най-силната държава в света, той значи много.