Да търсиш информация от българска институция

Новината за гласуването на промените в Закона за електронните съобщения обиколи Интернет като мълния. МВР може да ни следи само при подозрения за тежко или компютърно престъпление! Няма да имат достъп до това с кого сме си говорили, без да имат разрешение по закона за специалните разузнавателни средства! (Т.е., без съдебно разрешение).

Вдъхновен от новината, изчетох доста неща в различни медии и блогове. И реших все пак да видя какво се казва в сайтовете на институциите, които имат най-голямо отношение към закона – Народното събрание (НС), Министерството на вътрешните работи (МВР), Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) и Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).

Започнах с НС, нали там са приели закона. В 4.30 ч. обаче ето какви бяха новините на сайта им. (За справка, в новинарските сайтове съобщенията за събитието са от 11 и нещо.):

Хм… Сигурно са били заети с друго, не им е останал ред за това. Последното нещо със връзка със законопроекта е това (на едно място, което те гордо наричат база данни за законите): 

Да видим в МВР. Не, нищо. Последната новина е от преди два дни.

Добре… Да видим в сайта на ДАИТС. Не, пак нищо:

Накрая, черешката на тортата: ДАНС. Защо е черешка ли? Ами… защото явно си нямат сайт. Или поне така са го скрили, че и Гугъл не може да го намери, сигурно от съображения за сигурност:

Изводът? Не е само това, че от институциите не можеш да чакаш никаква информация. Има и друго. Откакто същствува Интернет, се предполага, че гражданите имат по-лесен достъп до институциите. Да, ама не. Освен това именно тези – най-вече ДАИТС, – които се занимават с информационни технологии, очевидно се затрудняват да обновяват сайтовете си навреме. Или пък смятат, че не е нужно нещата да стават известни на същия ден. Или пък че така и така има медии, за какво им е да се морят?

Още нещо: имам силни подозрения, че новините в тези сайтове не се качват на доброволни начала. Някой по всяка вероятност получава заплата за тази работа. Е, ако чакахме на този някого да се помръдне, нямаше нищо да разберем. Добре че са медиите и социалните мрежи.