Безименните художници

Оживено място в столицата, девет и половина вечерта.

Забързано минах покрай един човек. И, както бях забързана, изведнъж усетих, че го наблюдавам. Минута по-късно бях забелязала всичко в него – лицето, ръцете, пръстите.

Той седеше до стълбите, които водят надолу в подлеза, седеше на камъка. Въпреки че изглеждаше увит в какви ли не стари дрехи, едва ли му беше много топло. Скитник? Може би. Просяк? Не.

Той не беше протегнал ръка за милостиня, макар че може би не би отказал, ако някой му даде някое левче. Но това не беше най-особеното в тази нощна сянка.

Той държеше в ръцете си бял лист и молив. В първия момент помислих, че пише нещо и това ме учуди. Но още повече се изненадах, когато видях, че той рисува.

На белия лист съвсем ясно се виждаше нарисувано с молив човешко лице. При това добре нарисувано. Ръката на нощния художник продължаваше да се движи по листа, нанасяйки още щрихи. Въпреки че не исках да се спирам и да зяпам като любопитен минувач, който вижда някакъв експонат, аз все пак забавих крачка и разгледах за миг лицето му.

То беше умно. Интелигентно. Лице на художник, който не проси, но може би не би отказал някоя монета. Погледът му беше закован в листа, сякаш забързаните хора, слизащи в подлеза, бяха последното нещо, което го интересуваше.

Отминах. Замислих се и се сетих, че преди известно време, на няколко метра от това място, бях видяла същия човек. Тогава не минах толкова близо и си помислих, че пише нещо. Беше седнал на една празна вестникарска сергия и се беше увил в дрехи, за да се предпази от студа. Освен това, че пишеше, тогава ми направи впечатление, и че краката му са завити с нещо, толкова плътно увити, че цялата му фигура напомняше на голямо бебе…

Той едва ли е единственият. И все пак мисълта за него дълго не ме напусна. Какъв беше? Защо беше по спирките посред нощ? Явно нямаше къде да отиде. Нито какво да яде, нито какво да прави. Освен да рисува.

Това не беше един от мнимите инвалиди, които протягат ръка към минувачите. Не беше и от гледачките, които те пресрещат с думите „Нещо хубаво те чака” и които очакват, след като надникнат в бъдещето ти, ти да им се отплатиш подобаващо. Не беше и от нещастниците, осакатени нарочно още в детска възраст с цел да реализират приходи чрез просия. Не беше и от пияниците, които нямат къде да живеят, защото са превърнали домовете си в изпразнени бутилки. Не беше.

Каквото и да го беше докарало до тази оживена и студена столична спирка, то не е било прекрасен живот. Каквото и да го беше довело до това да няма подслон, то не е било нищо хубаво.

Резултатът – човек, който може би има достатъчно талант, за да прави изложби и да се прехранва с дарбата си, рисува по подлезите на една бъдеща европейска столица. Докато в същата тази столица хора неуки, безскрупулни и пробивни заемат топли места в една сграда, окичена с гордите думи „Съединението прави силата”. Кое съединение? Онова, което изключва безименните художници и ги изхвърля в периферията на обществото, далеч от погледите на охранените служители на народа. Коя сила? Силата да се изкачиш по стълбата на Смирненски, като оставиш още на първите стъпала всяко подобие на съвест, защото такива неща само пречат по пътя към върха и защото само така можеш сам да си повярваш, че си принц и че плебеите не те засягат. Както не те засягат бездомниците, които всяка зима премръзват и пълнят столичната морга.

Останалите сме ние. Хората, които са по средата. Хората, които имат подслон и храна. Хората, които могат да дадат на безименния художник не повече от едно-две левчета, да отминат и да се замислят защо той рисува тук, а не в светло и чисто ателие или на парижкия Монмартър, в един по-добър свят. Хората, които издържат онези, другите, принцовете по право. На нас ни стига това, че използваме подлезите само като място, през което минаваме.

Дали през зимата безименният художник ще намери по-топло място от подлезите? Не знам. Не знам и какво ще стане с рисунката му – дали ще я продаде, подари или запази за себе си. Или просто ще остави вятърът да я отнесе, защото с талантливите си премръзнали пръсти вече е започнал да рисува ново човешко лице…