Бяло, зелено, червено и абсурдно

Преди година и половина Съветът за електронни медии (СЕМ) сезира прокуратурата във връзка с песента „Бяло, зелено и червено” на Мишо Шамара и още трима рапъри. Причината – според СЕМ песента обругава националния флаг.

Година и половина тече разследване, а вчера рапърите бяха извикани в Националната следствена служба, за да дават обяснения.

Защо е всичкият шум? Основно заради един куплет от песента:

От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.
Не прекалявам с нищо,щото I dont wanna die, die.
Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис.

Този текст е станал причина за образуване на досъдебно производство по чл. 108, ал. 2 от Наказателния кодекс: “който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.”

Аз, лично за себе си, бих нарекла казуса „Бяло, зелено, червено и абсурдно”. По няколко причини.

Първо, това е текст на песен.

Без значение дали тази конкретна песен попада в общоприетите представи за изкуство или не, това е песен. Следователно би трябвало за нея да важи определена творческа свобода. И това, че не всички разбираме изкуството еднакво, не е причина да се позоваваме на Наказателния кодекс.

Второ, текстът за мен лично е глупав и гнусен, но в никакъв случай не е обиден за националното ми чувство.

Естетическото ми чувство е обидено. Националното – не. И даже и естетическото ми чувство не е толкова обидено от тази песен, колкото е от други произведения на съвременната българска поп култура.

Трето, когато нещата са толкова субективни, се преминава в използване на ситуацията.

А нещата са субективни. Това дали един куплет представлява опетняване на националните символи или не – това е субективно. Следователно целият казус се превръща в някакъв политическо-обществен фарс, в който премиерът Бойко Борисов и лидерът на опозицията Сергей Станишев си разменят реплики за една хип хоп песен. Това звучи просто абсурдно.

Четвърто, не ми се струва, че това е работа на СЕМ.

Според Закона за радиото и телевизията „Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в този закон.” (чл. 20) Всички правомощия на СЕМ са разписани в чл. 32 и чл. 33. (текст на закона)

Опитах се да вникна максимално в текста на закона и не намерих причина СЕМ да сезира прокуратурата за текст на песен, при това позовавайки се на разпоредби за обругаване на националните символи. Бих разбрала позиция на СЕМ, според която песента не трябва да се излъчва в медиите – не поради връзката със знамето, а защото в текста се пее за неща, които не би трябвало да бъдат достъпни за детската аудитория. Това бих го разбрала напълно. Но позицията за обругаване на флага ми идва малко в повече спрямо правомощията, които има СЕМ по закон.

Та, поради тези четири причини за мен това е казус „Бяло, зелено, червено и абсурдно”, който привлича общественото внимание с престорената си важност, събужда позаспалия патриотизъм и дава на Борисов и Станишев тема за разговор.

И още нещо – струва ми се, че ако ще преследваме всяко предполагаемо обидно споменаване и използване на цветовете на националното ни знаме, не трябва ли да разследваме и роклята на Камелия? Не знам, за някои тя може и да е обругаваща.

Скандалната, противоречивата и т.н. песен:

Първоначално публикувано в: slavenazaharieva.com