Стачката и под нея

И така се създава обществено мнение, че заплатите на учителите, макар и не много високи, все пак са достатъчни. Нещо, което не е вярно. Тези числа може да са всичко, но не са средната учителска заплата. Ако е вярно, че има учители с такава заплата, предвид това, че е средна, простата сметка показва, че трябва да има и такива с по-висока – над 600 лева. Такива няма. Думите на министъра са в най-добрия случай манипулация (ако е имал предвид не реалната заплата, а възнаграждението на хартия, преди да се обложи с данъци). В най-лошия това е просто лъжа.

На фона на това никой не обръща внимание на реалните приходи в сферата. Една възпитателка в софийска детска градина сподели в национална телевизия, че получава 180 лева, с които издържа три деца ученици. Как тази жена се справя в личния си живот е един въпрос, който може би не интересува т.нар. „обществено мнение”; как отива на работа и дава възпитание на деца на 4-5 годинки, което ще им остане за цял живот, вече би трябвало да интересува всички. На фона на един такъв личен и професионален живот твърдения за 400 лева заплата на учителите (които пак са мизерна заплата за този труд) звучат обидно и грозно. Още по-грозно звучат обвиненията на родителите към учители и възпитатели в детските градини, че са „зарязали на произвола” децата им за няколко дни.

Исканията

Много е важно да се разбере, че учителите не искат само по-високи заплати за себе си. Всички сякаш чуват само това искане, говорят само за него и защитават или нападат само него. А освен това стачката цели и увеличаване на дела на Брутния вътрешен продукт за образование на 5%. Нещо, което ще повиши качеството на образованието като цяло.

Реалните възможности

Много е трудно да се прецени доколко е възможно двойното увеличение на заплатите на учителите. Макар че дори да сметнем само парите, с които държавата е ощетена от най-висшите си служители (пресен пример: „През първото полугодие на 2007 г. за корупция са уволнени 88 служители от държавната администрация, петима са временно отстранени… След като Сметната палата оповести имената на 64 лица, заемащи висши държавни длъжности, които не са подали встъпителни или финални декларации за имотното си състояние, им изпрати покана за лично явяване, за да им бъде съставен акт за административно нарушение.” (вж. сайта на правителството), би трябвало да стане ясно къде отиват парите от хазната. И все пак целта ни не беше да правим сметките на финансовото министерство, а да потърсим причините за положението и неговата морална страна.

Миналото

Отмина времето, когато учител звучеше гордо. Отмина времето на възрожденските учители, които са били уважавани заради това, че са обучавали строителите на нова България. Сто години по-късно построена България смаза под основите си именно духовното си начало. Постави учителя в унизителното положение на просяк, принуди го да иска това, което едно мислещо управление би трябвало само да му даде. Но образованието не е доходоносна инвестиция, защото плодовете от нея няма да се усетят, докато нашите или вашите са на власт. Толкова дългосрочна перспектива не съществува в политическото ежедневие.

За нас, които сме извън политиката, остава само да се вгледаме в лицата на хората, които стоят сега в класните стаи без да работят. И то защото са принудени. Да се замислим за чиновете, на които сме седели и за годините, в които сме израствали като личности. И ще видим в спомените си няколко неща, за които ще се сетим с усмивка. Едно от тях ще са лицата на хората пред черните дъски. От там сме тръгнали всички.