Защо дават частни уроци? Отговорът е прост – защото получават пари за това. Благодарение на тези пари оцеляват и се грижат за родителите и децата си (да, учителите също имат деца като онези родители, които сега негодуват срещу стачката). Частният урок е също толкова тежък труд, към който учителите прибягват не защото им е приятно да лъжат държавата, а защото са принудени. Колкото до данъците – да, формално те са длъжни да плащат данъци за тази своя дейност. Но морално не са. Държавата, която оценява труда им на стотинки, няма право да изисква те да са коректни към нея. Едно от основните изисквания една правна норма да е работеща е тя да не противоречи на моралните норми. В случая не е така.
По-интересен обаче е въпросът за търсенето, а не за предлагането на частните уроци. Щом има предлагане, значи учениците се нуждаят от тях. Защо? И тук отново стигаме до качеството на образованието и до това доколко работи образователната система. А защо качеството е ниско вече стана ясно – заради липсата на всякаква воля и визия на серия незаинтересовани и нагли министри на образованието и заради ниските учителски заплати. Учителите не са виновни за това, че на децата им трябват частни уроци. За всички е най-добре, ако материалът се учи както трябва в училище – и учениците, и учителите ще имат полза от това. Няма да има сива икономика, няма да има недоволни и финансово ощетени родители и няма да има напразно разкарващи се до училище ученици. За всичко това обаче е необходимо учителят да бъде добре заплатен.
Властта
Премиерът Станишев казва, че няма да се поддава на натиск и че пари за двойно увеличение няма как да се намерят; начинът бил само да се вземе от други сектори.
Това заиграване с различните сектори е много любимо за всяка власт. Принципът „разделяй и владей” не случайно е използван и изпитван в продължение на повече от две хилядолетия. Няма по-добър начин за една управляваща прослойка да се задържи на власт и да задържи възможно най-голяма част от ресурсите за себе си от това да настрои управляваните един срещу друг.
Съвсем нежно и дипломатично премиерът заяви, че да се изпълнят исканията на учителите означава да се вземат пари от други професии, цитирайки например медицинските сестри. В един сутрешен блок една жена се обади възмутена как можело да вземат от пенсията на майка й, която била 90 лева, за да дадат увеличение на заплатата на учителка, която взимала 1000 лева, за да подготви един кандидат студент.
Машината работи чудесно. Следейки стачката на учителите, останалите хора на бюджетна издръжка се чувстват застрашени и онеправдани и застават срещу исканията на преподавателите. Което е в полза само и единствено на властта. Защото тези, които недоволстват срещу учителите, няма да спечелят нищо, ако стачните искания не се изпълнят. Всъщност ще постигнат нещо – на Вуте ще продължава да му е зле.
Медиите
Към цялата каша медиите наливат масло в огъня по няколко параграфа.
Спекулира се с размера на сегашните учителски възнаграждения. Цитират над 400 лева възнаграждения, без да казват за кои учители става дума, дали това е средна заплата, дали е брутна или реална и т.н.
„Той [министър Даниел Вълчев] отново подчерта, че в момента средната учителска заплата е 444,20 лева, а като се прибави и 13-та заплата, което става на три пъти през годината, е 472,11 лева.”:
И така се създава обществено мнение…