Стачката и под нея

Какви хора са учителите? От една страна са тези, които си обичат професията и си вършат работата добре. Те, уви, са може би по-малката част. Има и такива, които са свикнали да не си вършат работата. Има и такива, които са станали учители, защото не са могли да станат нищо друго.

Това е тъжната действителност. В университета една от специалностите, в които се влиза с най-нисък бал, е педагогика. Никой не иска да става учител. Сегашните млади хора, които имат способности и амбиции, се насочват към други поприща. Ако един човек е прекрасен филолог например, той може да стане преводач и да получава повече пари за по-спокойна работа. Защо би станал учител? Много просто – не би. А други, които нямат неговите знания и способности, виждат в учителстването спокоен начин да изкарват някаква заплата, не си дават зор и в крайна сметка не дават на ученика качествено образование. И когато има свободно работно място, директорът на училището няма избор между добрия специалист (който, както се разбрахме, си е намерил по-добре платена работа) и посредствения. И той взима втория, само и само да има кой да преподава на учениците.

Проблемът, който стои зад това, е именно ниското заплащане, съчетано с цялостното неуважение на властта и обществото към учителската професия и образованието на децата ни. Няма смисъл да се обяснява защо учителската работа е достойна за уважение. Всеки разумен човек го разбира. Всеки политик, лекар, адвокат, спортист е тръгнал първо от семейната си среда и после от учителите си. Всеки е това, което е – хубаво или лошо – първо заради родителите си и второ заради учителите си.

Но да се върнем към парите. Докато заплатата на един високо квалифициран гимназиален учител с почти 30 години стаж, завършил Софийския университет и с втори клас квалификация е 360 лева, за какво търсене на учителската професия може да става дума? И оттам за какво качество? Ниското търсене и високото предлагане са свързани с ниската цена на труда.

И отново обвиненията

Има и други обвинения, които са твърде дребнави, но пък са толкова разпространени, че няма как да не се спрем и на тях.

Как можели да искат повече пари, при условие, че работят 8-9 месеца в годината и то пет дни в седмицата (някои и по-малко) и по 5-6 часа на ден? Първото, което ми идва наум при тези обвинения, е „бакалски сметки”. Това е приравняване на учителския труд с кило чушки. Не може една толкова отговорна работа да се мери с часовете на работното време. Само човек, който представа си няма от това какво значи да си добър учител, може да твърди, че те работят малко. Както всяка професия, и учителската изисква работа вкъщи, четене, подготвяне на урока, който ще се изнесе, съставяне и проверяване на контролни работи, съставяне на план на часовете за годината и т.н. Когато производителят на чушки си полее градината, чушките сами ще продължат да си растат. Когато обаче учителят си отиде вкъщи, неговата работа продължава.

Разбира се, не можем да пренебрегнем и обвинението, че учителите дават частни уроци, доходите от които не декларират.

Защо дават частни уроци?