Поетичният гений на попфолка

0
1713

Поезията и подборът на изразните средства

Реклама

В една песен трябва да има нещо поетично. Не може само битовизъм. Затова отново Рени е намерила един прекрасен поетичен образ във „Виж ме!”:

Гледа луната със поглед мокър
моя и твоя нежен допир.
Гледа без дъх почти
как ме обичаш ти.

ЛунатаКак точно гледа Луната, и то мокро, мога само да гадая. Както не мога да си представя каква е разликата между мокрите и сухите лунни погледи. А може би смисълът е по-дълбок и „мокрото” е нещо съвсем друго, както намекват следващите редове: „Пият се устните до полуда.//Въздухът пари от възбуда.” Колкото до олицетворението, чрез което на Луната са придадени човешки способности, мисля си, че това е прекрасна идея на поетичното мислене. Луната като живо същество, което диша, гледа и има проблем с воайорството – какво по-гениално?!?

Същата певица, песента „Съмнявай се в мен:

Такава съм! Опасна съм!
От мен обичам да боли глава.

Отново чудесно изразно средство, чрез което е придадено желанието на лирическата героиня да бъде femme fatale. Добре казано, само че у мен възниква едно леко объркване – като иска от нея да боли глава, не се ли сравнява бедното девойче с нискокачествен алкохол, от който на сутринта ти се гади и те цепи главата? Надявам се, че това е грешка в моите възприятия, иначе думите „Опасна съм!” ми звучат почти като на онази другата, която мисли, че е тайфун. Бедните мъже, до какво доживяха… Надявам се, че гаджето на Рени поне ще хапне, преди да опита опасната страст на възлюбената си – така махмурлукът му може да е по-лек.

Екстра Нина също се включва в борбата за приза „Най-ярки изразни средства” с „Три пъти ела” (Няма да споменавам библейското и културно значение на числото три, това очевидно е нещо, дълбоко осмислено от текстописците в попфолка):

С кръв гореща от сърцето
ще напиша на небето “Три пъти ела, с теб сме две крила“.

Това е малко мазохистично, но определено оригинално. Само дето певицата явно е пропуснала часа в училище, когато на децата се обяснява, че небето всъщност не е плоскост и по него малко трудно се пише. Пък и не си представяме каква стълба ще й трябва на Екстра Нина, за да пише по небето. Може би причината за вдъхновението й е, че любимата й детска приказка е”Джак и бобеното зърно”? Знае ли човек неведомите пътища на душата на поета…

Поразена от блестящите гении, сътворили тези текстове, спирам да пиша и оставам безмълвна, вцепенена и озарена от откровението на поезията. Когато говори талантът, всички трябва да замълчим. Шшшттт…

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here