Отдавна е минало времето, когато наградата на един добър атлет е била лавров венец и много почести. След като зад въпросния атлет за застанали няколко треньора, мениджъра, PR-специалиста, собственик на спортни клубове и т.н., спортът се превърнал в един чудесен бизнес. Като добавим към това и медиите, вече сме се пренесли в днешни дни, когато лавровият венец може да е пластмасов, но за сметка на това има пазарна цена, която непрестанно се покачва.
Покачва се и цената на правата за телевизионно излъчване на големите спортни събития. Само за сравнение – докато за излъчването на Олимпиадата в Барселона през 1992 г.една телевизия е трябвало да плати 90 милиона долара, през 1996 г. за игрите в Атланта цената е 250 милиона, а след това вече достига няколко милиарда.
Всичко това лесно може да се види отразено във футбола – в сумите, които клубовете дават за футболисти, както и в разпределянето на правата за излъчване на големите първенства.
В България бяхме свикнали да гледаме големите футболни първенства по БНТ. След няколко дни обаче, когато започне Европейското първенство по футбол, ще го гледаме по „Диема”. Как се случи така и какъв ще е ефектът от тази промяна?
Ясно е защо частният оператор иска закупи тези права – огромният интерес към футбола означава огромна аудитория, което пък означава огромен интерес от страна на рекламодателите. Иначе казано, големи печалби.
Защо обаче обществената телевизия (БНТ, въпреки че тя не е обществена в чист вид) не успя да спечели конкурса и защо за пръв път българите ще гледат голям футболен турнир по кабелна телевизия?
Всичко започва от това, че УЕФА решава да спечели повече, като обяви конкурси за правата за излъчване на Еврото, които тя притежава. Досега правата да се даваха по право на членовете на Европейския съвет по радио- и телевизионно разпръскване, който е организация на обществените оператори и следователно единствен неин член за България е БНТ.
Според европейското законодателство…