Денят на несъбудените

Свикнали сме да се радваме на този ден, особено ако сме ученици или студенти. Най-вече защото е почивен. Днес обаче е по-различно. Днес това е просто един от поредицата почивни дни. Днес не е празник.

Будителите днес не будят. Тези, които трябва да бъдат събудени, са си вкъщи от месец и половина. Учебниците събират прах. Всичко напомня стогодишния сън на Спящата красавица, само дето за принц не можем и да мечтаем. Това не е приказка и затова няма принцове. Има само жаби, които, колкото и да ги целуваш, пак ще си останат жаби. Събуждането се отлага за неопределено време. Сънят е дълбок. Първо беше есенен, а сега постепенно става зимен. Сладък и безпаметен сън, безкрайна зима. И докато за Ботев тя беше политическа, за нас е духовна.

Будителите не будят, всички спят, а най-горе някой сладко похърква. Сънливото зимно настроение обвива и днешния ден – пореден в един безкраен непразничен календар. Днес се завиваме през глава на топло и спим, без да мислим за утре. Утре е много далеч, а сънят гали нежно клепачите ни… Лека нощ.