Беше нощ. Една от последните безснежни октомврийски нощи, когато над Москва река се стелеше млечнобяла мъгла и във въздуха се носеше сладникавата миризма на блато. Капитан Юнусов се прибираше към своята квартира в квартал Люблино, в югоизточната част на съветската столица. Срещата в парка до хиподрума беше минала незабелязана. Той беше получил по-нататъшни инструкции и сега просто трябваше да се прибере вкъщи. Да, понякога работата го налагаше.
Капитанът не бързаше. Черната Волга леко се плъзгаше по мокрия асфалт, просто сянка в стелещата се мъгла. Такава кола трудно оставаше незабележима през деня и затова тихите, безлюдни улици го караха да се чувства спокоен, в свои води. Капитан Юнусов обичаше да шофира на отворен прозорец. Кален в детството си в планините на родна Киргизия, студеният московски въздух за него беше като свеж пролетен полъх, а и това му позволяваше да чува звуците на нощта, към които беше изградил особена привързаност. Той се движеше по крайбрежните улици, като току обръщаше поглед към смътно очертаващата се река.
Изведнъж странно безпокойство обзе хладнокръвния агент на КГБ. Нещо не беше както трябва. Нервността беше непривична за него, но той леко настъпи педала на газта – колкото по-бързо стигнеше у дома, толкова по-добре. Тъкмо когато правеше левия завой за Ленинская Слобода, капитан Юнусов разбра какво не е наред – на метри зад него се чу рева на форсиран двигател и пъргавата Жигула с изгасени фарове изскочи от мъглата. Чуха се изстрели. Самодоволен глупак! – бяха го следили през цялото време! Нямаше време за чудене! Той рязко свърна надясно в първата пресечка и след това наляво и пак надясно по Автозаводская. Жигулата беше по петите му, а в тесните улички на жилищния квартал той просто нямаше шанс да й избяга. Единствената му възможност беше Андроповская Проспект – магистрала, свързваща центъра на Москва с южните предградия. Там Волгата щеше да покаже истинския си характер! Шеметни десетина секунди, последен завой и капитанът настъпи газта. Привидно тромавата кола подскочи, ревът на осемте цилиндъра изпълни нощта и 400 Нм въртящ момент разровиха асфалта, Волгата се понесе напред.
Шумът от двигателя на Жигулата ставаше все по-тих. След около 3 километра Юнусов слезе от магистралата и се изгуби из тъмните улички на Строителския квартал. От преследвачите нямаше и следа. Да, понякога беше полезно да имаш техническата подкрепа на съветските инженери.
Всички знаем за неразривната връзка...
