Тя оставя четка за зъби в банята ти. И пакет дамски превръзки. Това леко те притеснява, но истинският ужас настъпва, когато осъзнаеш, че и ти си започнал да оставяш свои неща при нея.
В този миг ти е напълно позволено да се паникьосаш. Моментът в една връзка, когато тя става по-сериозна, обикновено ни кара да се потим нервно и да сънуваме кошмари, включващи сватбена торта.
И когато приятелката ти формулира всичко това във въпроса: „Искаш ли да живеем заедно?”, на теб ти се приисква да излезеш да пиеш една бира и повече да не се върнеш.
Какво да правиш, ако не искаш да живеете заедно, а тя настойчиво подхвърля идеята и чака отговор от теб? Най-общо вариантите са два: казваш истината или лъжеш.
В първия вариант й казваш, че не се чувстваш психически готов да живееш с жена. Ако досега не си живял с гадже, можеш да изтъкнеш и това – за пръв път ти е и идеята малко те плаши. Обясни й, че си свикнал да си сам и че не искаш тя да става свидетел на всяка част от деня ти – от бръсненето (не само на лицето) до дългите минути, които прекарваш в тоалетната със спортните страници на вестника.
Всичко това обаче може да предизвика реакция от сорта на: „Не, ти просто не искаш да живеем заедно!”, последвана от тежка и сълзлива сцена.
Затова можеш спокойно да опиташ план В – лъжеш.
Е, не точно лъжеш. Просто, както казва старата българска мъдрост, отиваш за вода от девет дола, за да постигнеш целта си. Ето как да я откажеш да се нанася у вас с няколко солидни аргумента:
1. „Искам първото ни жилище да е общо”
Ако ти се нанесеш у тях или тя у вас, този, който се мести, малко или много ще промени начина си на живот. Ще трябва да се откаже от много неща от дома си, от някоя любима мебел и т.н. Затова ще е много по-добре да изчакате още малко и когато и двамата сте готови – включително и финансово, – да си намерите общ дом, който да обзаведете заедно.
Накрая казваш как и на теб не ти се чака, но мислиш, че така е по-добре.
Още аргументи…
