Различните хора и епохи имат различни предпочитания към цвета на женските коси. Нашето мнение – да има разнообразие, харесваме ги всички!
Но не винаги е било така. От векове в западната култура съществува предпочитание към блондинките, като се започне от героините от вълшебните приказки. Единственото изключение е Снежанка. Но днес блондинките се свързват и с нещо друго – с не особено голям интелект…
Откъде идва митът за глупавите блондинки?
Не може да се даде стопроцентов отговор на този въпрос. Според някои тази идея се ражда във филмите, като най-типичен пример са героините на Мерилин Монро и Джийн Харлоу (показателен пример е заглавието „Джентълмените предпочитат блондинки“ с Мерилин Монро). 
Но има и идеи, според които връзката между интелекта и цвета на косата е доста по-стара. Според някои учени тя е във връзка с факта, че повечето бебета от европеидната раса като малки са със светла коса. Предполага се, че оттам може да е дошла асоциацията на тази коса с детството, наивността, невинността. И оттам – глупостта.
Има и други теории, според които нещата са с още по-дълбоки корени. Според тях всичко дошло от древните гърци и римляни, които, каквито си били тъмнички, много се очаровали от светлите коси на келтите и северните народи. Затова много от тях се стараели да си изсветлят косите, а някои си правели и перуки от косите на поробените светлокоси северняци. И тъй като сред най-големите почитатели на тези перуки били куртизанките, достопочтените римски дами веднага решили, че светлата коса трябва да бъде презряна. От това тяхно отношение според авторите на теорията се родила идеята за глупавите блондинки.
Друга подобна идея е, че за римляните северните народи били варвари (то за тях всичко извън Рим било варвари), т.е., че светлокосите племена били по-ниско културни от тъмните южноевропейци.
В средновековна Европа това впечатление се затвърдило поради склонността на селячеството да работи повечко на полето и така да изсветлява. Докато благородниците се излежавали на сянка, а тъмните им коси се запазвали, тъй като се женели помежду си, селяните изрусявали. И понеже селячеството се свързва с духовен мрак, ето ти ги веселите работници – светли и глупави.
Цветът на косата за някои е повече от цвят…
Цветът на косата за някои е повече от цвят…
Съществува една субкултура, наречена Аристазия, която се състои само от жени. Според тях брюнетките и блондинките са всъщност два различни пола, като блондинките са по-крехки и нежни, а брюнетките – по силни и смели. Най-забавното е, че според тази идеология не цветът на косата определя дали една жена е блондинка или брюнетка – всичко било въпрос на характер. Колкото и да се ровихме за тази субкултура, не можахме да видим кое я различава от обикновено женско гей общество, ама айде…
Къде сме ние?
Много интересен е фактът, че докато западната култура през последния век рекламира преди всичко руси жени, това не важи за нас. Според едно проучване на Стив Сейлър в почти всички секс сцени във високобюджетните филми от последните 15 години мъжът е с по-тъмен тен от жената. Иначе казано, докато промотира блондинките, масовата култура налага напълно обратния тип мъж – тъмен.
Според същото проучване не само Западът предпочита блондинки. Ако някога си гледал латиноамерикански сапунени опери, ще видиш, че в много от тях героините са светли, въпреки че в тази част на света тъмните девойки са къде-къде по-често срещани! Както вече стана дума, при мъжете е точно обратното. Нещо повече, 72% от смесените бракове в САЩ и 65% от тези във Великобритания се състоят от чернокож мъж и бяла жена, а не обратното. Явно по някакви странни причини именно този модел, а не тъмна жена плюс светъл мъж, е станал популярен.
Всичко това си има и научна теория – кожата на мъжете съдържа повече меланин и хемоглобин и, макар и разликата да е много малка, женската кожа всъщност е по-светла от мъжката. Може би затова в културата светлият тен се свързва с женствеността. Примерите са много – например ослепително белият грим на гейшите.
Какво мислят жените? 
Какво мислят жените?
Джесика Алба, която си е наша голяма любимка (връзката не е налична в архива), казва, че мъжете наистина предпочитали блондинки. Нейният аргумент – след като се боядисала руса (естественият й цвят е кестеняв), тя получавала къде-къде повече внимание, отколкото в предишния си вид. Всъщност, независимо дали е с руса или с черна коса, ние ще я вземем!
Нашето мнение
Ние харесваме жените – без значение какъв цвят са. Пък и има жени, на които русото им стои като недоразумение на главата. На всяка жена й отиват различни неща, важното е тя да е разбрала кои са те.
Да не забравим…
Червенокосите също заслужават нашето внимание, макар че в естествената си разновидност те са голяма рядкост – по-малко от 1% от населението на Земята. И при тях, както при русите, има доста културни влияния.
Интересно е, че в културно отношение за червенокосите няма единно мнение – ту ги обожават, ту им се подиграват. В различните култури смятат червената коса като показател за различни видове характер. Не рядко я свързват с буен темперамент. В „Спасителят в ръжта” Холдън казва: „Предполага се, че хората с червена коса се ядосват много лесно…”
Друг стереотип за червенокосите е, че се свръх сексуални и за това също има литературни примери като този на Джонатан Суифт от „Пътешествията на Гъливер”: „Знае се, че червенокосите и от двата пола са по-похотливи и злонамерени от останалите, като ги превъзхождат и по сила и активност.”
Както винаги, Марк Твен е остроумен и по въпроса с червенокосите: „Докато останалите хора са произлезли от маймуните, червенокосите са произлезли от котките.” Предполага се, че това е комплимент.
Трябва да имаме предвид, че модата е изключително подвластна на величията и звездите – червената коса станала много модерна във Великобритания по времето на Елизабет Първа, защото кралицата била червенокоса. През Ренесанса някои художници започнали да рисуват много червенокоси жени, например Ботичели, чиято Венера е червенокоса. По този начин се е появило името на цвета „тициан” – вид червено – от името на художника Тициан, който често рисувал червенокоси жени.
Комиксите… 
Комиксите използват червената коса, заедно със зелените очи, за да изобразят силни и огнени жени. Може би затова жените се боядисват червенокоси – това ги кара да се смятат за по-смели и схватливи. Всички помним Ума Търман като Отровната Айви в „Батман и Робин”. (Против чиято отрова нямаме нищо против!)
Но не всички са толкова ласкателни – през Средновековието червенокосите се свързвали с Дявола. В тези безпросветни времена хората смятали, че хората с червена коса са заченати по време на забранения за това период – менструацията. Смятало се, че червената коса е белег за животинско сексуално желание и морална деградация. (Кое му е лошото на животинското желание за секс – чудим се ние. Ама това са Средните векове все пак.)
Също толкова смисъл има и в тогавашното вярване, че кръвта на млад червенокос мъж, смесена с пепелта на базилиск (легендарно влечуго) би превърнала медта в злато. На колко ли червенокоси са изсмукали кръвта, преди да разберат, че тази алхимия няма да успее…
Ако си имал нещастието да се родиш в Средновековието не само с червена коса, ами и със зелени очи, животът ставал още по-труден. В Източна и Южна Европа такива хора са били смятани за вещици, върколаци и вампири.
За съжаление предразсъдъците не са нещо, което умира лесно – преди броени дни BBC съобщава за едно семейство от Нюкасъл, което е било принудено два пъти да сменя дома си, защото съседите им ги тормозели заради червените им коси…
Но каквито и да са културните асоциации с различните цветове коси, както вече казахме, ние не сме претенциозни. Харесваме жените със всякакви коси, даже наведнъж да дойдат няколко с различни коси, няма да върнем нито една!
Какво мислиш по въпроса – русокоска или тъмнокоска предпочиташ в леглото?
