Може ли да се сравни еуфорията от появата на бикините с ядрен взрив? Да, може – така са мислели създателите на прочутата дрешка преди повече от 60 години, явно без да имат представа с какво точно сравняват откритието си. Между 1946 и 1958 г. на тихоокеанския остров Бикини американското правителство извършва постоянни изпитания на ядрено оръжие. От този нещастен остров получава името си една от най-известните дрехи на 20 век.
Французите Луи Реар, инженер, и Жак Ем, моден дизайнер, са известни като изобретатели на банския костюм в две части. Те му дават и името „бикини”, вдъхновени от идеята за ядрени взривове.
Но да оставим асоциациите на двамата новатори – така или иначе вече никой не свързва думата „бикини”с нещо лошо. Затова пък през 1946 г. голотата не е била гледана с толкова добро око. След като Реар прави първите си бикини, които смята да покаже на модно ревю в Париж, той не може да си намери модел. Никоя жена не се навива да облече нещо толкова разголващо.
Положението спасява Мишелин Бернардини – стриптийзьорка в парижко казино. Пуританите са потресени от нововъведението. Католическите Испания, Португалия и Италия забраняват бикините. На САЩ също им трябва дълго време, за да преглътнат толкова голота. В американското списание „Съвременно момиче” чак през 1957 г, девет години след появата на бикините, може да се прочете: „Едва ли е нужно да се пилеят думи за така наречените бикини, защото е немислимо което и да е момиче с такт и достойнство да облече подобно нещо.” Един писател от онова време дори казва, че „банските костюми в две части разкриват всичко за момичето без моминското име на майка й.” (Не е ясно какво би казал, ако можеше да види последните бикини, които сме ти подготвили за десерт...)
И докато различни пуритански организации...
