Защо толкова се вживяваме, когато иде реч за футбол? Защо седим пред телевизора, викаме за любимия отбор, ядосваме се, когато той губи? Какво ни привлича във великата игра?
Ами може би тя ни харесва, защото е типично мъжка в най-хубавия смисъл на думата. И е отборна – нещо, което е много важно. Навсякъде могат да се намерят примери за колективност и мъжко приятелство, но те са най-очевидни именно на футболния стадион. Моментът, в който някой бие дузпа например – трибуните са притихнали, всички гледат към вратата, а до топката застава играчът, който ще изпълнява. Той е сам срещу вратаря, но всъщност изобщо не е сам. До него е и отборът, и публиката. И в тази „заедност” има нещо наистина уникално.
А и все пак световното е веднъж на четири години, което го прави още по-интересно. При мисълта, че следващия голям футболен форум ще е след четири години (или след две, тъй като европейското също си заслужава), с право ти иде да зарежеш всичко, да седнеш на дивана и да зяпнеш телевизора така, сякаш няма нищо по-важно в този момент.
С една дума, мъжете и футболът си се разбират и това си е. Не че искаме да изключим жените от футболната радост, напротив. Добре дошли са да гледат. Това, което искам да кажа, е, че е напълно естествено да зарежеш всичко заради световното и да ревеш с пълно гърло пред телевизора. Е, единствено не е зле да ходиш на работа, колкото и да не ти се иска – все пак трябва да се работи, иначе откъде пари за бирата?
