Часът е около 7:10 и аз съм се запътил за интервю. Днес съм си набелязал голяма спортна личност от НСА. Влизам в залата по щанги и виждам на бюрото моята цел - професор Павел Добрев.

Темата, която ме вълнува, е свързана отново със спорта и храненето, но при по-възрастните хора. Въпросът каква е възрастовата граница за тренировки със свободни тежести ще бъде достоверно разнищен от мен и професора.

Професор Павел Добрев е дългогодишен преподавател в НСА, доктор на педагогическите науки, президент на клуба за ветерани „Ювенис-ювенте", специализиран в силовите спортове, има над 50 години стаж и пак продължава да спортува с тежести всеки ден.

Ето и интервюто, в което професорът на няколко пъти се насълзи, спомняйки си за далечното минало:

Проф. Павел Добрев: Навърших 76 години преди 15 дни. Роден съм във Варна. На 14-15 годишна възраст разбрах, че в Пловдив ще има Техникум по физкултура, който е първият на Балканския полуостров и вторият в Европа и света след Съветския съюз. Малко по-късно сестра ми реши да кандидатства там, защото беше добър спортист, имаше титли, и ме помоли да й помогна за едни документи. И аз реших да се пробвам и аз. И така стана, че мен ме приеха, а нея не я приеха.

По какъв начин преодолявате умората?

Без непрекъснат упорит труд няма никакво постижение в никаква област - нито в науката, нито в изкуството, нито в спорта. В спорта е необходим много тежък труд, трябва голяма воля, голяма сила, голяма издръжливост, но не трябва да се достига патологически до преумора. Но пък винаги до умора, за да има резултат

Аз се уморявам всеки ден и се възстановявам и със съня, и контрастно с друга работа, защото в областите на мозъка различните дейности имат различно място. Аз спортувам, рисувам, пиша книги... И това води до мощна отмора при мен. Така се постига равновесие - товариш и мускулите, и мозъка си, а не само едното!

От колко време без прекъсване се занимавате със спорт?...