На пътеката има надпис „Пътеката е за лица до 80 кг”. А останалите какво да правят – да гледат телевизия ли? Това е обозначено обикновено на непрофесионални пътеки (за домашно ползване) от самите собственици, защото наистина в техническата характеристика на уреди за домашна употреба е упоменато на него да не се качват лица над 100 кг.

Друг надпис: „Уредите са само за жени”. Я, виж ти – имало уреди и само за жени?!? А само за мъже не съм срещал! Учудващо. Няма нито уреди само за жени, нито пък упражнения само за жени. Те са за хората, без значение дали са от мъжки или женски пол.

Евтини лостове – те се огъват бързо от по-големи тежести и скоро вече за нищо не стават. Лостовете са с определена издръжливост. Има по-меки, по-твърди и изключително твърди. Най-добре е да има от всички и да са обозначени кой до колко килограма издържа. Защото не се знае кой ще посети залата.

Подът – фитнес, чийто под е теракотен, е по-подходящ за кафе. В такъв фитнес постоянно ще ви гледат как оставяте щангата на земята, а ако изтървете диск, не ми се мисли. За целта си има специални професионални настилки.

3. Треньорът

Треньорът или фитнес инструкторът в залата е този, на когото трябва да вярвате, за да постигнете целите си. Той е майката или шефът на залата, който ще ви пази и напътства по пътя към вашата цел.

Но както има непрофесионални уреди, така има и непрофесионални треньори. Не можеш да си спец едновременно по фитнес, бокс, тенис, ски и т.н.

Затова, преди да започнете да вярвате на инструктора си, поинтересувайте се от доказани факти относно това, с което се занимава, и резултатите, които е постигнал. Така няма да сгрешите с преценката си.