Този прочут коктейл се родил преди повече от 100 години край една желязна мина в Куба, която се казвала Дайкири, на името на близкия плаж.

Различни легенди обясняват появата на дайкирито по различни начини. Според една от тях инженерът Дженингс Кокс от мината трябвало да направи нещо за пиене в близкия бар за останалите изморени миньори. В избата обаче нямало нищо, освен ром, лимони и захар. Кокс смесил всичко това, добавил лед и го предложил на останалите. Един от тях попитал как се казва тази напитка. Кокс отговорил: „Не знам... Сигурно ще да е кисел ром”. „Не, това име не подхожда на такава хубава напитка – отговорил другият. – Ще го кръстим Дайкири.” Така мината дала името си на прочутия коктейл.

Тази история се оспорва от много хора. Това, което е сигурно в нея, е приблизителното време и място на раждането на Дайкири, както и това, че през първите десетина години на 20 век коктейлът бил популярен само в района. По това време обаче го опитал един офицер от американския флот, харесал го и пренесъл рецептата в САЩ.

Друга история пък твърди, че освен американски миньори, в измислянето на Дайкири участвали и кубински лекари, като идеята на напитката била да се използва като лекарство.

Истинска истерия по Дайкири се развила през 40-те години. Заради войната алкохоли като водка и уиски се намирали доста трудно. Ромът пък бил широко разпространен, тъй като се произвежда в страните от Латинска Америка, с които президентът Рузвелт поддържа твърди приятелски връзки като с потенциални съюзници. По това време малко по малко отпада предишното клеймо на долнопробност, лепнато на рома – дотогава хората от висшето общество смятали, че това е питието на моряците и на бордеите.

Така станало модерно да се пие Дайкири. За все повече известни личности този коктейл ставал любим. Може би най-известният му почитател е Ърнест Хемингуей. Президентът Кенеди също обичал Дайкири.

Приготвяне...