Петнадесет века след като угасва последният олимпийски огън започват опитите за съживяването на това, което ще стане най-голямото международно спортно събитие. 19 век е не само време на революции и образуване на национални държави, но и време за възраждане на мирното общуване на народите чрез спорта.

Въпреки че за начало на съвременните олимпийски игри се приемат игрите в Атина през 1896 г., идеите и първите опити за възраждането на традицията са по-стари.

Първият, който се сеща да изрови олимпийската идея от забравата, е гръцкият търговец Евангелос Запас. През 1859 г. той успява да организира първите съвременни олимпийски игри, които могат да се нарекат международни, защото освен гърци, в тях участват и атлети от Османската империя, от която гърците съвсем отскоро са независими. Запас не доживява вторите игри, но завещава парите си на каузата и така събитието се повтаря през 1870 и през 1875 г.

Първите игри се провеждат в Атина, на стадиона „Панатинайко” – същото място, където векове преди това атлетите на древногръцкия полис са се състезавали в ежегодните панатински игри в чест на Атина Палада. Запас дава парите за ремонтиране на стадиона и така мястото се превръща в символ на игрите на новото време. Другият символ е Запейон – първият в света покрит стадион, построен специално за олимпийските игри. Парите за него отново са на Запас, но той не доживява да го види построен.

Междувременно, на другия край на Европа, в малкото английско градче Уенлок се появява олимпийско дружество. То е основано дори преди първите игри на Запас, през 1850 г. Човекът зад него се казва Уилям Пени Брукс и е лекар по професия. През следващите няколко десетилетия това дружество организира олимпийски игри, които макар и да се провеждат само в Англия, скоро набират популярност. Брукс контактува и със Запас.

През 1890 г. на олимпийските игри в Уенлок...