Аржентина и САЩ играят на първия полуфинал, който аржентинците печелят особено убедително – с 6:1. Във втория полуфинал резултатът е същият – домакините от Уругвай побеждават с 6:1 Югославия. Преди това урусите са победили Перу и Румъния.

Така на финала се срещат същите два отбора, които две години по-рано са си оспорвали олимпийската титла, спечелена от Уругвай.

Преди финала на световното обаче аржентинците и урусите имат едно основно разногласие – с каква топка да играят. Всеки от отборите иска да играе със собствената си топка. Тъй като не могат да се разберат, се налага ФИФА да се намеси и да реши първото полувреме да се играе с аржентинската топка, а второто – с уругвайската.

Аржентинската топка и уругвайската топка

Оказва се, че и двата отбора играят по-добре със собствената си топка. Първото полувреме завършва с резултат 2:1 за Аржентина и на следващия ден един вестник ще разкаже как до почивката уругвайските футболисти и техните поддръжници са изживели „хиляда смърти”. Очевидно обаче, че почивката е достатъчна за домакините, за да се амбицират и да излязат на терена, готови за победа. А може би и фактът, че най-после са можели да играят със своята топка, е оказал влияние.

Така или иначе, след почивката урусите вкарват 3 гола и печелят финала с 4:2. Последният гол за Уругвай в 89-ата минута е вкаран от Ектор Кастро – футболист, който от 13-годишен е с една ръка.

След финала целият отбор на Уругвай плаче от радост, когато капитанът им Хосе Насази вдига за пръв път трофея, който ще се превърне в най-желаното отличие в световния футбол. Тогава купата е наричана „Победа”, защото статуетката представлява гръцката богиня на победата Нике (вляво - копие на първата купа).

Следващият ден е ден на еуфория за цялата страна, в който на никого не му се ходи на работа. Денят е обявен за почивен, за да могат урусите да отпразнуват първата световна титла на Ла Селесте.

Така преди 80 години е поставено началото на най-голямото футболно събитие в света.

Преди това: Пътят към първото световно