Може би двата най-известни бойкота са тези на игрите през 1980 и 1984 г., когато двете свръхсили взаимно си бойкотират игрите.

Политическата причина за първия бойкот е съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. Заради него над 40 западни държави отказват да участват на олимпийските игри в Москва орез 1980 г.

За сметка на това, че западните спортисти са лишени от възможността да се състезават в Москва, на следващите игри атлетите от Източния блок са наред да станат жертва на политиката. През май 1984 г. СССР официално обявява, че съветски спортисти няма да участват на игрите в Лос Анджелис заради антисъветските чувства в САЩ и поради съображения за сигурност. 14 социалистически държави бойкотират игрите, следвайки СССР, включително и България.

Хитлеровите игри

Първите олимпийски игри, в които се намесва световната политика, са тези в нацистка Германия през 1936 г. Под влияние на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс Хитлер решава да позволи провеждането на игрите в Берлин, като при това ги използва за политическа пропаганда. Хитлер позволява само на атлети от арийската раса да се състезават за Германия.

Въпреки че обмислят бойкот на игрите заради антисемитската политика на националсоциалистическата партия, страните-участнички в крайна сметка не бойкотират игрите. Един американски атлет казва следното: „Самите основи на съвременните олимпийски игри биха били подкопани, ако се позволи на отделни държави да ограничават участието на спортистите си по класови, идеологически или расови причини.” Тези думи се оказват лошо пророчество за следващите десетилетия.

Игрите в Берлин са може би последното мирно международно събитие преди Втората световна война. Те събират атлети от цял свят, включително чернокожи състезатели от САЩ, които по ирония на съдбата се чувствали по-добре в Берлин, отколкото в Америка, където все още нямали гражданските права на белите. Един от малкото знаци, които предвещавали ужаса на войната, може би е това, че Хитлер напуска олимпийския стадион точно преди награждаването на чернокожия атлет Корнелиус Джонсън със златен медал.