Първият комерсиален телефон, който може да се носи с една ръка, без предварителни тренировки в зала, е пуснат от Motorola и се казва Motorola DynaTAC 8000X. Освен стандартните копчета има и 9 допълнителни:Rcl (Recall); Clr (Clear); Snd (Send); Sto (Store); Fcn (Function); End (End) Pwr (Power); Lock (Lock); Vol (Volume);.

Именно с прототипа на такъв модел на 3 април 1973
д-р Мартин Купър от Motorola провежда разговор с Джо Енгъл, който оглавява  изследователската дейност на AT&T (конкурентна фирма), докато ходи по улиците на Ню Йорк. Купър е имал пълното право да тържествува и със сигурност е успял да развали настроението на конкуренцията този ден, а и доста дни след това. AT&T остават в лошо настроение чак до 1978, когато пускат първата пробна комерсиална клетъчна мрежа в Чикаго.

Телефоните от първо поколение са предназначени за употреба в коли, тъй като все още са доста големички и макар да не ти падат гащите, докато си ги държиш на кръста, носенето им нагоре-надолу се препоръчвало от всички дебелариуми!

През 1990 навлизат телефоните от второ поколение. Те се различават по големината си и по това, че използват цифрова, а не аналогова трансмисия. Скоро мрежите от първо поколение са затворени, за да осигурят честоти за 2G, а стандартът за телефон става 100-200 грама. Скоро след това започва яростна разработка върху 2.5 и 3G технологиите. Тъй като те предлагат богата гама от възможности и развитието на мрежите над 2G е доста скокообразно, за него ще говорим в друг материал.