Както много неща от познатия ни съвременен свят, имената на месеците идват от древния Рим. Оригиналният римски календар има 10 месеца до 8 в. пр. Хр., когато Нума Помпилий, полумитичният наследник на Ромул и Рем, вероятно добавя два допълнителни месеца – януари и февруари. (Чувството да добавяш цели нови месеци сигурно е страхотно!) Целта е годината да се изравни с лунната година и да стане 355 дни (дотогава е била 304). Преди този акт римляните считали зимата за период, в който няма месеци. Същият този период бил разделен между януари и февруари.

Изминали шест века, преди януари официално да заеме мястото си на първи месец от годината – преди това, в стария римски календар от преди Нума Помпилий, пръв е бил март. Причината за това разместване в месеците била съвсем прагматична. По това време (2 в. пр. Хр.,) започнали да избират двамата консули – това е най-висшата военна и гражданска длъжност в Римската република – на 1 януари. Избирането им било насрочвано именно по средата на зимата, за да имат те време да извършат всички необходими церемонии по встъпването си в длъжност и да са се освободили от тези формалности преди началото на военния сезон (който започвал със затоплянето през пролетта – римляните може и да са били големи воини, ама никой не обича да воюва, докато навън е под нулата. В такова време се правят други работи.)

Януари

Името на месеца идва от римския бог Янус, който е свързван с прехода, с прага, с вратата; с началото и края. Името му идва от латинската дума за врата „ianua”. Бог Янус е изобразяван с две лица, които гледат в две различни посоки – по подобен начин през януари хората „поглеждат” и в новата, и в старата година. Месецът е „врата” към новата година.

Февруари

Името му идва от...