Виж последната част от историята!
- Ти наистина нямаш спиране – каза той, след като му трябваха няколко минути след оргазма, за да възстанови способността си да говори разбираемо.
Тя се наведе над него.
- Не се прави, че това не ти харесва, моля!
Той не отговори. Тя го погледа няколко секунди и попита:
- За какво толкова се замисли?
Той също я погледна и в очите му тя видя решителността, която винаги я успокояваше.
- За диаманта.
На Ада й се стори, че не го е разбрала.
- Какво?
- За диаманта. За твоя диамант.
Той наистина говореше сериозно.
- Виж... Той вече не е мой. Даже се радвам, че се отървах от него. Защо изобщо обяснявам? Знаеш какво ми донесе проклетото стъкълце! Не искам даже да си спомням за него и не искам да знам какво мислиш! – тя замълча за миг. – За какво мислиш?
- Да си го вземем. Той е твой все пак.
Ада го погледна, сякаш беше лунатик и в първия миг не можа да каже нищо. Той я гледаше напълно сериозен и леко усмихнат, сякаш й предлагаше да отидат на обяд.
- Не... Не можеш да го мислиш наистина... – но колкото повече го гледаше, толкова повече се убеждаваше в сериозността му. – Забрави ли, че преди малко ни гонеха, за да ни убият? Че може би все още не сме в безопасност?
- Да, това ми напомня, че трябва да вървим. Хайде, ще говорим по пътя.
И той стана, закопча панталона си и й подаде ръка. Тя го хвана, стана и каза:
- Няма да обсъждаме великите ти планове. Просто забрави! – и тръгна. Агент К. се усмихна и тръгна след нея.
Подобни статии
1 май – от бомбата до манифестациите 
4 май 1886 г., площадът „Хеймаркет”, Чикаго. Работници се събират на митинг. По онези... [още]
4 май 1886 г., площадът „Хеймаркет”, Чикаго. Работници се събират на митинг. По онези... [още]
