Историята на тъмната напитка е пълна с неочаквани обрати и интересни случки. Но да си вземем по чаша горещо кафе и да започнем от началото… Преди кафето и вестникът да станат начин за събуждане на много хора по света, имало един овчар…
Не се знае съвсем точно кой и кога е направил първата чаша кафе, но има две основни версии по въпроса.
Според едната първият, който забелязал ефекта на кафените зърна върху поведението, бил Калди – овчар от Кафа. Това станало около 800 г. Той наблюдавал стадото си и забелязал, че след като ядат от черешоподобните плодове на едно растение, стават хиперактивни. Виждайки жизнерадостно подскачащите си овце, овчарят решил и той да пробва зрънцата. Ефектът бил същият. Един монах, минаващ оттам, забелязал какво става и обвинил Калди, че яде от плодовете на Дявола. Скоро обаче и монасите оценили ефекта от растението – то можело да им помогне да стоят будни по време на дългите си молитви.
Друга легенда „премества” малко на изток родното място на кафето. Тя обяснява и произхода на името „мока” – най-стария вид култивирано кафе. Според нея един арабин на име Омар бил пратен в изгнание в пустинята с негови приятели, за да умрат от глад. Отчаян от предстоящата участ, Омар накарал приятелите си да сварят плодовете на непознато растение. Отварата подействала неочаквано добре на групата, ободрила ги и спасила живота им. Когато разбрали за случилото се, жителите на близкия град Мока (Йемен) решили, че това е знак от небето. Затова в чест на събитието нарекли растението и напитката, която започнали да правят от него, „мока”. Днес сортът „мока” обикновено съдържа и какао, за да наподоби богатия вкус на този йеменски сорт кафе, което нямало какао, но вкусът му бил такъв, че сякаш имало. От тази дума идва и разновидността „мокачино” – кафе с какао.
Преди 1000 г.сл.Хр., в Етиопия племето Гала използва кафените зърна по доста неприятен от днешна гледна точка начин. По време на военните си походи...
