Междувременно, през 1833 г., Пушкин завършва една от най-великите си творби – романа в стихове „Евгений Онегин”. Героите на тази творба в огромна степен предопределят бъдещите герои на оформящата се руска литература, като това в най-голяма степен важи за главните образи на Онегин и Татяна. Освен това в тази творба Пушкин създава съвсем нов вид стих, който по-късно ще бъде наречен Пушкинов сонет.

През 1835 г. в Русия пристига френският имигрант Жорж Дантес. Когато той среща Натали, животът на Пушкин поема в опасна посока.

Всички говорят за връзка между Натали и Дантес. Не само слуховете притесняват Пушкин, а отношението на хората и анонимното писмо, което му пращат и в което го наричат рогоносец. Дори когато Дантес се жени за сестрата на Натали, слуховете и подозренията остават и Пушкин е принуден да извика Дантес на дуел.

Привечер на 8 януари 1837 г. Александър Пушкин и Жорж Дантес се изправят един срещу друг. Дантес стреля пръв и улучва поета в корема. Ранен, Пушкин все пак успява да стреля срещу противника си, но само леко го ранява. Раната на Пушкин го мъчи само два дни. На 10 януари той издъхва. Погребан е изключително скромно и почти скришно, тъй като властите се страхуват, че едно голямо погребение ще предизвика бунтове сред народа, който симпатизира на политическите идеи на мъртвия поет.

Дантес е прогонен от Русия, защото е престъпил закона, който забранява дуелите. Натали се жени повторно.

Колкото и кратък да е животът на Пушкин обаче, неговото творчество на практика поставя началото на руската литература такава, каквато днес я познава светът.