По време на изгнанията си поетът не си почива – това са едни от най-плодотворните му периоди. В един от тези моменти той пише една пиеса, която ще се постави на сцена в оригиналния си вид едва през 2007 г. и то в САЩ, на английски език – „Борис Годунов”. Както по времето на империята, така и в СССР, когато смятали Пушкин едва ли не за предвестник на социалистическата литература, а и в модерна Русия, „Борис Годунов” си остава обект на цензура и все още не е поставена на сцена на руски, във вида, в който я е написал Александър Пушкин.

Покрай изгнанията си Пушкин натрупва и няколко любовни афери, включително и с омъжени жени. Но съдбоносната за живота му среща се случва през 1828 г..

Тя се казва Наталия Гончарова и е една от най-ухажваните красавици на тогавашното руско висше общество. След като царят я уверява, че няма да преследва Пушкин заради либералните му идеи, тя приема предложението за брак на поета и двамата се женят през 1831 г.
 
Наталия или Натали, както често я наричат, е свикнала да се движи в изискани среди и да е преследвана от обожатели. Този стил на живот тя запазва и като съпруга на поета, като за него остава да плаща сметките. Роклите и бижутата на Натали скоро вкарват Пушкин в огромни дългове. Но това е само единият проблем. Другият е поведението на Натали, която използва светските балове, за да флиртува с обожателите си. Един от тях е самият цар Николай I, който дава на Пушкин най-ниската дворцова титла, която да позволи на поета и на жена му да присъстват на царските балове, а на царя – да ухажва Натали. Както можем да се досетим, това вбесява Пушкин.

Междувременно, през 1833 г...