Освен че ни събудиха в ранните часове на 3 юли, взривовете в София ни показаха нещо много важно – държавата ни има стриктна и последователна политика всеки път, когато се случи някакво бедствие или нещастен случай. А това е успокоително – поне знаем какво да очакваме.Планът е перфектен:
1. Нещо се случва. Може да е експлозии в столицата, може да е пожар във влак, може да е нелепо срутване на сграда в центъра на София.
2. Никой нищо не знае.
3. По някое време, няколко часа след случилото се (или повече, ако мястото е по-далеч от София) се появява съответният министър или друг представител на властта. Думите му също са част от схемата:
„Засега нищо не мога да кажа, нека да изчакаме компетентните органи да си свършат работата и тогава ще имаме информация.”
4. Често на този етап се появява и въпросът „Кой е виновен?” За него също има планиран отговор.
Шефът на министерство А казва: „От ведомство Б някой не си е свършил работата”. Представител на ведомство Б казва: „Агенция В е трябвало да направи еди-какво си преди време.” И така нататък, докато азбуката свърши и се върнем на А.
5. Фактите общо взето са ясни. Това става за неопределен период от време – някога може да са няколко дни, друг път месеци. Започва втори етап от търсенето на виновник. Държавата има добре смазана машина за тези случаи:
6. Първо ни трябва бушон...
