Покрай 24 май всички започват да говорят за образование. Може би затова на 16 май депутатите приеха законопроекта на МС за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Около неговите текстове се беше вдигнал доста шум, най-вече заради идеята изучаването на книжовния български език да отпадне от държавните образователни изисквания. Тази поправка не се прие, приеха се други неща, например законово ограничение за даването на частни уроци.

Но освен самите изменения в закона, интересно е и как се стигна до тях. Ако се зачетем в стенограмата от заседанието, на което за пръв път се обсъждат поправките (на 28 февруари), можем да си представим начина, по който народните ни избраници работят.

Ето началните реплики на господа народните представители. Оставям на вас сравнението между тях и селския мегдан:

[Председател Любен Корнезов:] Давам думата на председателя на Комисията по образование и наука господин Лютви Местан.

Докладчик Лютви Местан: Благодаря, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, усещането ми, че пристъпваме към обсъждане в пленарната зала на един изключително важен законопроект комай не се потвърждава от присъствието в залата.

Реплика от ОДС: От ДПС има „най-много” депутати.

Докладчик Лютви Местан: Приемам тази критика. Ще помоля, господин председател [...] да информираме министъра на образованието и науката, че започваме разглеждането на този законопроект.

Председател Любен Корнезов: ... моля квесторите да поканят всички народни представители да заповядат в пленарната зала. [...] ... администрацията на парламента веднага да се свърже с кабинета на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.

Реплики от залата: Той е тук, той е тук.

Председател Любен Корнезов: Добре, но аз откъде да знам къде е?! Ако ме чува, веднага да заповяда в залата.

Това е само началото на шоуто...