
Сега обаче нещата изглеждат по-различно. Откакто компютърните игри могат да се играят в Интернет с реални противници и с реални пари, нещата вече са сериозни. Достатъчна ти е една кредитна карта и с нея можеш да си купуваш виртуални ценности, пари и способности в игри като "World of Warcraft" и "Second Life". Така хакването на една компютърна игра вече не е само гимнастика, а бизнес.
За да се запази реномето на виртуалните светове се налагат мерки срещу подобни действия. Дори производителите на чипове Intel Corp. предлагат технология за борба срещу тези измами.
Но големият въпрос е възможно ли е наистина да се спре маменето на компютърни игри?
Как стават измамите?
За да вървят, сложните компютърни игри в Мрежата разчитат на две неща – на централните сървъри, поддържани от компанията-производител и на собствения компютър на геймъра. Неговият компютър изпраща до сървъра информация за всеки клик, за всеки изстрелян куршум и т.н. и така играта дава съответния отговор. Обикновено това е моментът, в който стават измамите – твоят компютър, след съответните действия от твоя страна, докладва не за един удар по противника, а за 100.
МакГроу и Хоглънд имат идеи как да се запушат тези дупки в сигурността. Според тях това не е маловажен проблем, защото тази липса на сигурност в игрите е индикатор за това какви дупки могат да се появят в бъдеще и в други софтуерни продукти.
Повечето компании за компютърни игри изглежда са се примирили, че измами има и се опитват по-скоро ...